бедили

Речник на българския език

1. бедили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бедили е производна форма на бедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бедили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бедили е производна форма на бедя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).