бедели

Речник на българския език

1. бедели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бедели е производна форма на бедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бедели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бедели е производна форма на бедя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).