беатифицирал

Речник на българския език

1. беатифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беатифицирал е производна форма на беатифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. беатифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беатифицирал е производна форма на беатифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. беатифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

беатифицирал е производна форма на беатифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. беатифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

беатифицирал е производна форма на беатифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).