бди

Речник на българския език

1. бди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бди е производна форма на бдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бди — повелително наклонение, ед. ч.

бди е производна форма на бдя (повелително наклонение, ед. ч.).