барахте

Речник на българския език

1. барахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

барахте е производна форма на барам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. барахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

барахте е производна форма на барам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).