бараха

Речник на българския език

1. бараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бараха е производна форма на барам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бараха е производна форма на барам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).