барабанил
1.
барабанил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
барабанил
е производна форма
на барабаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
барабанил —
мин. деят. св. прич. м. р.
барабанил
е производна форма
на барабаня (мин. деят. св. прич. м. р.).