бабувахте

Речник на българския език

1. бабувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бабувахте е производна форма на бабувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бабувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бабувахте е производна форма на бабувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).