ахала

Речник на българския език

1. ахала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ахала е производна форма на ахам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ахала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ахала е производна форма на ахам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ахала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ахала е производна форма на ахам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ахала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ахала е производна форма на ахам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).