афронтирал е

Речник на българския език

1. афронтирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

афронтирал е е производна форма на афронтирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. афронтирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

афронтирал е е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. афронтирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

афронтирал е е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).