ателектаза

Речник на българския език

ателектаза некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Състояние на белия дроб или на част от него, при което белодробните алвеоли не съдържат или съдържат намалено количество въздух и стените им слепват. Може да се дължи на притискане на белите дробове, запушване на бронхи, неразгъване на белите дробове при увреждане на ЦНС и др. Ателектазата бива вродена и придобита.