асинхронизирал

Речник на българския език

1. асинхронизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

асинхронизирал е производна форма на асинхронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. асинхронизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

асинхронизирал е производна форма на асинхронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. асинхронизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

асинхронизирал е производна форма на асинхронизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. асинхронизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

асинхронизирал е производна форма на асинхронизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).