архаизирал

Речник на българския език

1. архаизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

архаизирал е производна форма на архаизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. архаизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

архаизирал е производна форма на архаизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. архаизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

архаизирал е производна форма на архаизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. архаизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

архаизирал е производна форма на архаизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).