артикулирал съм

Речник на българския език

1. артикулирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

артикулирал съм е производна форма на артикулирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. артикулирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

артикулирал съм е производна форма на артикулирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. артикулирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

артикулирал съм е производна форма на артикулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).