артикулирал си

Речник на българския език

1. артикулирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

артикулирал си е производна форма на артикулирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. артикулирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

артикулирал си е производна форма на артикулирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. артикулирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

артикулирал си е производна форма на артикулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).