артикулирала

Речник на българския език

1. артикулирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

артикулирала е производна форма на артикулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. артикулирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

артикулирала е производна форма на артикулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. артикулирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

артикулирала е производна форма на артикулирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. артикулирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

артикулирала е производна форма на артикулирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).