армирах

Речник на българския език

1. армирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

армирах е производна форма на армирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. армирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

армирах е производна форма на армирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).