анотирало

Речник на българския език

1. анотирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

анотирало е производна форма на анотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. анотирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

анотирало е производна форма на анотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. анотирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

анотирало е производна форма на анотирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. анотирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

анотирало е производна форма на анотирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).