амин

Речник на българския език

амѝн некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

междум. Спец. Възглас в заключение в църковни молитви: истина, така да бъде.
До амина. — Навеки, на вечни времена (да бъде).

Грешни изписвания (1)

  • ъмин