амбицирала

Речник на българския език

1. амбицирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

амбицирала е производна форма на амбицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. амбицирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

амбицирала е производна форма на амбицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. амбицирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

амбицирала е производна форма на амбицирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. амбицирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

амбицирала е производна форма на амбицирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).