алопатия

Речник на българския език

алопа̀тия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Остар. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните.

Грешни изписвания (23)

  • алопатеа
  • алопатеъ
  • алопатея
  • алопатиа
  • алопатиъ
  • алупатеа
  • алупатеъ
  • алупатея
  • алупатиа
  • алупатиъ
  • алупатия
  • ълопатеа
  • ълопатеъ
  • ълопатея
  • ълопатиа
  • ълопатиъ
  • ълопатия
  • ълупатеа
  • ълупатеъ
  • ълупатея
  • ълупатиа
  • ълупатиъ
  • ълупатия