алармирало

Речник на българския език

1. алармирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

алармирало е производна форма на алармирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. алармирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

алармирало е производна форма на алармирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. алармирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

алармирало е производна форма на алармирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. алармирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

алармирало е производна форма на алармирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).