актува

Речник на българския език

1. актува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

актува е производна форма на актувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. актува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

актува е производна форма на актувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. актува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

актува е производна форма на актувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).