акала

Речник на българския език

1. акала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

акала е производна форма на акам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. акала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

акала е производна форма на акам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. акала — мин. деят. св. прич. ж. р.

акала е производна форма на акам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. акала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

акала е производна форма на акам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).