агонизирало

Речник на българския език

1. агонизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

агонизирало е производна форма на агонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. агонизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

агонизирало е производна форма на агонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. агонизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

агонизирало е производна форма на агонизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. агонизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

агонизирало е производна форма на агонизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).