агентирало

Речник на българския език

1. агентирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

агентирало е производна форма на агентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. агентирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

агентирало е производна форма на агентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. агентирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

агентирало е производна форма на агентирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. агентирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

агентирало е производна форма на агентирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).