аварирал

Речник на българския език

1. аварирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

аварирал е производна форма на аварирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. аварирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

аварирал е производна форма на аварирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. аварирал — мин. деят. св. прич. м. р.

аварирал е производна форма на аварирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. аварирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

аварирал е производна форма на аварирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).