абсолютизирало

Речник на българския език

1. абсолютизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

абсолютизирало е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. абсолютизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

абсолютизирало е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. абсолютизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

абсолютизирало е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. абсолютизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

абсолютизирало е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).