абсолютизирала

Речник на българския език

1. абсолютизирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

абсолютизирала е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. абсолютизирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

абсолютизирала е производна форма на абсолютизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. абсолютизирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

абсолютизирала е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. абсолютизирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

абсолютизирала е производна форма на абсолютизирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).