абонирахме

Речник на българския език

1. абонирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

абонирахме е производна форма на абонирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. абонирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

абонирахме е производна форма на абонирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).