абонираха

Речник на българския език

1. абонираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

абонираха е производна форма на абонирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. абонираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

абонираха е производна форма на абонирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).