абонирах

Речник на българския език

1. абонирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

абонирах е производна форма на абонирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. абонирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

абонирах е производна форма на абонирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).