абонирал е

Речник на българския език

1. абонирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

абонирал е е производна форма на абонирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. абонирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

абонирал е е производна форма на абонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. абонирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

абонирал е е производна форма на абонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).