абонира

Речник на българския език

1. абонира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

абонира е производна форма на абонирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. абонира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

абонира е производна форма на абонирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. абонира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

абонира е производна форма на абонирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).