Стара

Речник на българския език

1. Ста̀ра — географски топоним в България (тип 194) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Старъ

2. Ста̀ра — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Старъ

3. стара — ж. р.

стара е производна форма на стар (ж. р.).

4. стара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стара е производна форма на старая се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. стара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стара е производна форма на старая се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки