Средновековие

Речник на българския език

средновеко̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Средните векове.прил. средновековен, средновековна, средновековно, мн. средновековни.

Грешни изписвания (7)

  • средновиковие
  • среднувековие
  • среднувиковие
  • сридновековие
  • сридновиковие
  • сриднувековие
  • сриднувиковие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сред-но-ве-ко-вие
членувано сред-но-ве-ко-ви-е-то
мн.ч. сред-но-ве-ко-вия
членувано сред-но-ве-ко-ви-я-та