Пас

Речник на българския език

1. пас съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

междум.
1. При игра на карти — не участвам, пропускам.
2. Прен. Нежелание за участие, за действие. Аз съм пас.



па̀сът, па̀са, мн. па̀сове, (два) па̀са, м. При спортни игри — подаване на топката от един играч към друг. Точен пас.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пас
непълен член па-са
пълен член па-сът
мн.ч. па-со-ве
членувано па-со-ве-те
бройна форма па-са
звателна форма

2. Пас столица (тип 197) редактиране

Значение