Морз

Речник на българския език

1. морз — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мо̀рзът, мо̀рза, само ед., м. Спец. Самозаписващ електромагнитен апарат, който приема и предава съобщения чрез специални сигнали. Предавам по морза.

Грешни изписвания (1)

  • морс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. морз
непълен член мор-за
пълен член мор-зът
мн.ч. мор-зо-ве
членувано мор-зо-ве-те
бройна форма мор-за
звателна форма —

2. Морз — популярно име (тип 200) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • морс
  • Морс

Връзки