Валета

Речник на българския език

1. Валѐта столица (тип 197) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Валетъ
  • Вълета
  • Вълетъ

2. валета — мн. ч.

валета е производна форма на вале (мн. ч.).