Бретон

Речник на българския език

1. брето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. брето̀ни, (два) брето̀на, м. Коса, спусната върху челото, подрязана в права линия. Оправи си бретона!

Грешни изписвания (1)

  • бритон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бре-тон
непълен член бре-то-на
пълен член бре-то-нът
мн.ч. бре-то-ни
членувано бре-то-ни-те
бройна форма бре-то-на
звателна форма

2. Брето̀н популярно име (тип 200) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Бритон