ПРЕДИКАТИВНОСТ

Речник на българския език

предикатѝвност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • предекативност
  • предекативнуст
  • предекътивност
  • предекътивнуст
  • предикативнуст
  • предикътивност
  • предикътивнуст
  • придекативност
  • придекативнуст
  • придекътивност
  • придекътивнуст
  • придикативност
  • придикативнуст
  • придикътивност
  • придикътивнуст
  • предекативнос
  • предекативнус
  • предекътивнос
  • предекътивнус
  • предикативнос
  • предикативнус
  • предикътивнос
  • предикътивнус
  • придекативнос
  • придекативнус
  • придекътивнос
  • придекътивнус
  • придикативнос
  • придикативнус
  • придикътивнос
  • придикътивнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ди-ка-тив-ност
членувано пре-ди-ка-тив-ност-та
мн.ч. пре-ди-ка-тив-нос-ти
членувано пре-ди-ка-тив-нос-ти-те
звателна форма