ПРАХАН

Речник на българския език

пра̀хан съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

праханта̀, само ед., ж.
1. Сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво.
2. Гъба, от която се прави такова вещество.

Грешни изписвания (1)

  • прахън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-хан
членувано пра-хан-та
мн.ч. пра-ха-ни
членувано пра-ха-ни-те
звателна форма