ПРАНГИ

Речник на българския език

1. пра̀нги некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Остар. Окови, вериги.

Грешни изписвания (1)

  • пранге

2. пранги — мн. ч.

пранги е производна форма на пранга (мн. ч.).