ПРАМАТАР

Речник на българския език

прамата̀р некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

прамата̀рят, прамата̀ря, мн. прамата̀ри, м. Остар. Амбулантен търговец.

Грешни изписвания (3)

  • прамътар
  • пръматар
  • пръмътар