ПОЛУТОН

Речник на българския език

полуто̀н съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мн. полуто̀нове, (два) полуто̀на, м.
1. Половин тон в музиката.
2. Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина.

Грешни изписвания (3)

  • полотон
  • пулотон
  • пулутон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-тон
непълен член по-лу-то-на
пълен член по-лу-то-нът
мн.ч. по-лу-то-но-ве
членувано по-лу-то-но-ве-те
бройна форма по-лу-то-на
звателна форма