ПОЛУИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Речник на българския език

полу̀интелигѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ин-те-ли-ген-ция
членувано по-лу-ин-те-ли-ген-ци-я-та
мн.ч. по-лу-ин-те-ли-ген-ции
членувано по-лу-ин-те-ли-ген-ци-и-те
звателна форма