ПОЛУДЕН

Речник на българския език

полудѐн съществително име, мъжки род (тип 33) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • полоден
  • пулоден
  • пулуден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ден
непълен член по-лу-де-ня
пълен член по-лу-де-нят
мн.ч. по-луд-ни
членувано по-луд-ни-те
бройна форма по-лу-де-на
звателна форма