ПОЛК

Речник на българския език

полк — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

по̀лкът, по̀лка, мн. по̀лкове, (два) по̀лка, м. Спец. Подразделение на дивизията или бригадата. Танков полк.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. полк
непълен член пол-ка
пълен член пол-кът
мн.ч. пол-ко-ве
членувано пол-ко-ве-те
бройна форма пол-ка
звателна форма —

Връзки