ПОЖАРНИКАР

Речник на българския език

пожарника̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пожарника̀рят, пожарника̀ря, мн. пожарника̀ри, м. Човек, чиято професия е да гаси пожари.
прил. пожарника̀рски, пожарника̀рска, пожарника̀рско, мн. пожарника̀рски.

Грешни изписвания (7)

  • пожарнекар
  • пожърнекар
  • пожърникар
  • пужарнекар
  • пужарникар
  • пужърнекар
  • пужърникар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-жар-ни-кар
непълен член по-жар-ни-ка-ря
пълен член по-жар-ни-ка-рят
мн.ч. по-жар-ни-ка-ри
членувано по-жар-ни-ка-ри-те
бройна форма по-жар-ни-ка-ри
звателна форма по-жар-ни-ка-рю