ПОДРАЖАТЕЛ

Речник на българския език

подража̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

подража̀телят, подража̀теля, мн. подража̀тели, м. Човек, който подражава.

Грешни изписвания (7)

  • подражатил
  • подръжател
  • подръжатил
  • пудражател
  • пудражатил
  • пудръжател
  • пудръжатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ра-жа-тел
непълен член под-ра-жа-те-ля
пълен член под-ра-жа-те-лят
мн.ч. под-ра-жа-те-ли
членувано под-ра-жа-те-ли-те
бройна форма под-ра-жа-те-ли
звателна форма под-ра-жа-те-лю